308

Nostradamus Buladamus

Отворено Писмо До Българската Общественост

(относно пенсионни куриози, нашия имидж, борбата с бедността, и други)

  • Отворено Писмо До Българската Общественост | Nostradamus Buladamus

    Nostradamus Buladamus Отворено Писмо До Българската Общественост

    Приобрести произведение напрямую у автора на Цифровой Витрине.

Аннотация

In Bulgarian. Аз считам за свой дълг да ви информирам за някои невероятни куриози в пенсионната ни система, а оттам и за други моменти от социалната ни политика, която, откакто дойде демокрацията ни, хич я няма, и по вина на които (както и на други, разбира се) ние сега сме на последно място по бедност в Европейския Съюз (с единствената надежда да минем поне на предпоследно място само ако нашите евро-депутати успеят да убедят някак-си Съюза да приеме и Албания в него). Писмото е много дълго ...


Читать бесплатно ознакомительный фрагмент книги Отворено Писмо До Българската Общественост

Отворено Писмо До Българската Общественост


Иванчо Йотата. Отворено Писмо До Българската Общественост. 2016
Made For All Bulgarians
    Отворено Писмо До Българската Общественост    
© Иванчо Йотата, 2016

     Резюме:
     Това е едно невероятно дълго писмо, по най-различни въпроси, но то е структурирано, така че може да се чете и по точки, при все че най-правилното е под ред. Въпросите са твърде различни, но те са обединени понеже едното води до другото, те са свързани, и освен това този анонимен автор не смята да безпокои повече обществеността, и затова гледа да каже всичко най-важно на веднъж, а пък тя, обществеността, ако желае да му обръща внимание.
     То започва с някои пенсионни куриози, до които стигна реалния автор на писмото, после следват предложения за оправянето им, после съвети към пенсионерите. След това темата се разширява като допираме до социалната ни политика през цялото демократично време, и по-специално до въпроса с бедността, за което също има редица скицирани идеи и предложения. След това разглеждането става още по-глобално и стигаме до краха на съвременния капитализъм, и оттам до възможния български принос за плавно и безкризисно движение. Накрая са приложени анонимно някои материали от преписката с НОИ, и идва реда на заключението.
     Начина на излагане на въпросите е в зависимост от темата, като някъде има точни пресмятания, някъде загатнати идеи (описани с повече подробности на някои сайтове по Интернета и с друг псевдоним), има и не малко философски моменти, както и освежителни комични такива, за възнаграждение на положените усилия по прочитането на материала. Ако Ви хареса лично, то го пратете на когото намерите за добре, понеже това е първо и последно появяване пред българската общественост на автора под този псевдоним.

     Внимание: Ако файла е с тип .txt то за да можете да го четете като html файл трябва най-напред да смените типа му на htm и после само да щракнете на името му, за да извикате използвания от Вас браузър!



      

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

(за пенсионирането и бедността в България)


от Иванчо ЙОТАТА,   2016





Отворено Писмо До Българската Общественост



Относно: пенсионни куриози, предложения за оправянето им, съвети към пенсионерите, мнение за социалната ни политика и борбата с бедността, отново идеи и предложения, мнение за краха на капитализма, как да си оправим имиджа пред света, и други.

От: Иванчо Йотата, анонимен автор, потомствен интелигент, отучен работник, с две висши образования и половина и от 25 години безработен, вече пенсионер.

0. Встъпление и план на писмото


     Госпожи и господа, политици, обикновени граждани, съотечественици,

     Аз считам за свой дълг да Ви информирам за някои невероятни куриози в пенсионната ни система, а оттам и за други моменти от социалната ни политика, която, откакто дойде демокрацията ни, хич я няма, и по вина на които (както и на други, разбира се) ние сега сме на последно място по бедност в Европейския Съюз (с единствената надежда да минем поне на предпоследно място само ако нашите евро-депутати успеят да убедят някак-си Съюза да приеме и Албания в него). Писмото е много дълго, определено, но това е защото Йотата няма намерение да тероризира народа ни за щяло и не щяло, а е решил, че щом сега е взел думата, то да каже нещо максимално съществено. Е, и нещо сравнително комично, естествено, защото, все пак, е по-добре да се смеем отколкото да плачем или да налитаме на бой, стачки, или пък революции, нали? Пред вид на големия обем на писмото аз го снабдявам със съдържание, с кратък указател за това къде какво ще намерите, за по-бърза ориентация, обаче трябва да сме на ясно, че е най-добре всичко да се чете под ред, за да не останат бели петна в материала, понеже аз нямам навика да говоря банални неща и правя на места неочаквани връзки (които, все пак, съществуват, всичко е диалектически свързано).
     За медиите, ако решат да му обърнат внимание, е най-добре да се публикува, или по части /точки, или само тази точка и после препратка към Интернет-страница, където може да се намери цялото писмо; повярвайте ми, че по-кратко от мен трудно ще го преразкажете, така че аз Ви спестявам време и редакторска работа, аз, дето се вика, мога да претендирам за хонорар, но пустата анонимност ми отнема тази възможност. За политическите сили, ако също му "платят" (както казват англичаните) нужната "атенция", е най-добре да го прочетат изцяло поне някои от ръководните им кадри, и там вече да решават дали да информират и поддръжниците си или не; обаче да сме наясно, че основните политически сили, антиподите БСП и СДС, както и всякакви техни издънки (най-вече на последните) носят съвкупно вината за това, че за цяло едно поколение, 25 години, не направиха практически нищо да не слизаме чак толкова надолу (в тинята) на мизерията. Че това е така говорят красноречиво изборите, на които от повече от десетилетие вече всеки втори българин не гласува (защото няма за кого), а пък да се гласува за новите партии няма никакви основания засега, те нямат прецеденти, и не са грешили само защото нищо не са направили. "Говорилнята" ни, или Народното ни Събрание, е толкова размито понятие, и те имат толкова неотложни проблеми (и политически дрязги, разбира се), че сигурно няма да имат време да се запознаят с материала (и затова нещата ще продължават да куцат, ако питате Йотата). А служителите на НОИ са толкова ангажирани да спазват нормативните изисквания, че просто нямат нито време, нито желание, да проявят каквато и да била инициатива. Така че проблемите са сложни, и не е ясно кой трябва да им обърне внимание, но някой трябва да се нагърби с това, така че може би дори и фашистите да са тези хора, то това, навярно, ще бъде по-добре отколкото никой да не им обърне внимание. При все че ако аз съм пропуснал някой важен според Вас адресат, след като сте прочели всичко, то просто му го пратете, а и го закачете някъде, аз го пиша за хората, не за мене си. С оглед на използуването на Интернета аз изпращам не само .doc файл, а и .htm, който някъде може да е по-удобен за четене; във всеки случай с обикновено копиране на текста ще се загубят bold и italic, които са много и нужни при четене.
     А сега плана на писмото.

     1. "Епикриза" на случката в НОИ.
     2. Пояснения и тълкуване на тези събития.
     3. Няколко предложения за лесна промяна и смекчаване на куриоза.
     4. Полезни съвети към събратята-пенсионери, и към бъдещите такива.
     5. Въпроса за борбата с бедността и защо трябва да го решаваме ние самите.
     6. Няколко загатнати идеи и предложения за подобряване на социалната ни политика.
     7. Глобален поглед върху неизбежния крах на съвременния капитализъм.
     8. Евентуалния български принос за поне отсрочване на кризисните моменти.
     9. Приложения на кореспонденцията с НОИ, анонимизирана.
     10. Заключителни бележки.
     [И добавка с email-ите, които изпращах.]
     11. Първият emai (първата година).
     12. Вторият emai.
     13. Третият emai.

1. "Епикриза" на случката в НОИ


     В края на март 2016 подадох молба в НОИ за получаване на пенсия по таблицата с 15 години трудов стаж и навършени почти 66 години, като след 2 седмици прикрепих към нея и едно УП-2 (удостоверение за пенсиониране, образец 2, предполагам), за работа в едно звено на БАН за периода от 82 до 85 година, където индивидуалния ми коефициент (ИК) излезе 1.28 (а иначе, на още две други места, от където също взех за всеки случай УП-2, беше към 1.2), което излиза че по принцип е добър ИК (това е отношение на личната месечна заплата към средната в момента на работата). Общият ми трудов стаж беше 14 години и почти месец, плюс 2 години и 3 месеца самоосигуряване между 1997 и 1999 година, което дава 16 г. и към 4 месеца; е, това, естествено, е малко, но пък никой и не ми е виновен, че съм учил толкова много, че и в няколко страни, за да не мога да си намеря работа с идването на демокрацията. След това за по-малко от 1 месец (писмото се бави при техните бързи куриери повече отколкото докато те ми отговорят) получих утвърдена минимална пенсия по тази таблица от 133 лв. (тогава, сега е вече 137), и дори ми изпратиха на куп пенсиите за два месеца и нещо, което бе много добре, ако не броим минималния размер, но такава им била практиката, с което аз се съгласявам. Обаче после, в течение на почти пет месеца, аз не получавах никакво съобщение за окончателната пенсия, но ми превеждаха всеки месец нужната сума от 130 и няколко лева.
     Едва след като реших да проявя настойчивост и да запитам директно централното управление на НОИ, защо за пет месеца нямам утвърдена пенсия, ми бе отговорено, бързо и експедитивно, че пенсията ми е утвърдена, но не съм си получил официалното писмо, защото не съм бил отишъл там, а пък аз не съм отишъл, защото не съм знаел, ама те ми били звънели два пъти по телефона и никой не им бил отговорил. Е, естествено, че никой няма да им отговори, защото Вашия Иванчо практически по цял ден си държи телефона изключен (защо да харчи ток без нужда), защото все едно никой и не му звъни (и той не е съвсем мобилен, а само "пунтира" такъв, но има стационарен номер); никой не му /ми звъни защото аз живея супер икономично и не поддържам никакви контакти (освен минималните връзки с няколко Интернет-сайта в чужбина където публикувам разни неща, бая множко), защото за всичко трябват пари, а аз нито мога да си позволя да изляза някъде до града с превозно средство, нито да пия дори едно кафе от автомат. Но както и да е, след като отидох до НОИ (пеша, едно 10-12 спирки с няколко транспорта, но въпреки това не мога да считам че по този начин печеля повече от една дневна карта от 4 лева) си получих документа, от който излиза че, накратко, въпреки твърде високия ми ИК се оказва, че, поради разни икономически трикове (макар и законни, не отричам), аз слизам с 10-тина лева даже под минимума, но нейсе, хората са ларж, и ми дават пак минимума!
     Сега, аз ще поясня тези моменти и в следващата точка, но всичко се свежда до това, че пенсията се изчислява не съвсем на база три години по избор, а на тази база плюс годините от 97 до 99 на миналия век, когато аз не съм работил, но понеже съм се самоосигурявал, се счита че съм работил, и въпреки че аз, съвсем естествено, не съм искал те да ми се включват, то хората ги включват защото такива са им нормативните изисквания утвърдени някога от някого. Съвсем очевидно, че това не е правилно, защото това не прави ИК по-реален, те не вземат предвид други места на работа (а и не могат да ги вземат, защото за 70-те години нямат никакви данни), но го прави по-нисък! Колко по-нисък, а? Ами, много! Моят ИК за този период излиза 0.49 (даже няма и половинка) и това сваля общия ми ИК от 1.28 до 0.943, което, и при този "мижав" трудов стаж, дава сума, както казах, под минимума, който е установен за такива случаи като моят, той е един социален чадър (или праг, както Ви се хареса). Но обърнете внимание и на факта, че за минималния размер на пенсията ми изпращат писмо чрез куриер, а за точния не ми изпращат (дори да ме уведомят, че трябва да отида там лично), и още едно друго писмо след това също ми изпращат по пощата, и по Интернета ми отговарят на няколко писма, но за това за размера на пенсията, който изглежда съвършено неочакван, намалява ми ИК с повече от 1/4, никой не ми казва нищо, хората чакат да мине време и да свикна с минимума, те си имат психолози (предполагам).
     Така, и тогава аз предприемам един абсолютно нормален ход, според мен, като решавам да искам преизчисление на пенсията като ми се премахне плащаната осигуровка за 97 и 98 година (1 г. и 3 м.), това писмо го има в приложенията, и остане само последната една година, 1999, за да имам 15 години минимален стаж (и почти един месец), което, естествено, ще намали трудовия ми стаж, но според моите изчисления излиза, че ИК ще ми порасне поне до 1.08 (може би и до 1.1), но тъй като трудовия ми стаж пък малко пада, то това дава едно чувствително (е, 10-тина процента) увеличение на размера на пенсията, но все пак някъде с точност до 1-2 лева около (най-вероятно под) прага на минимума. Аз лично не виждам какво толкова гениално има в моето искане, нито пък какво толкова странно може да има в него, защото аз не оспорвам законовите им разпоредби (верни според буквата, но не и според духа на закона), а просто искам плащани от мен суми да бъдат оставени без внимание, отказвам се от нещо което имам, но, ей Богу, всеки има право да се откаже от нещо негово, това не е вземане на нещо чуждо, и ако по този начин един очевиден парадокс в пенсионната ни система изпъква по-ярко, то аз не съм виновен за това, той, парадокса, все едно, си съществува, всеки може да го провери по таблиците.
     В известен смисъл аз искам да направя един подарък на държавата, но хората не ми разрешават. Остава само да се изясни дали това нежелание да разсъждават служителите на тази, може би не чак висша, но все пак отговорна, държавна инстанция е, тъй да се каже, вродено, или е придобито, изисквано от работата им (според стария казармен лаф: "молчать, не рассуждать")! Е, аз ще продължа тези си разсъждения и в следващата точка, но с това аз реших да приключа "тормоза" си върху НОИ, защото те ми отговарят два пъти, на тази молба, като може да се каже, че и двата пъти просто си "правят оглушки", както се казва. А това, поне на този етап, не дава никакво увеличение на пенсията ми, това е просто принципиален въпрос, как може един научен сътрудник на БАН (с две висши образования, и т.н.) да има ИК доста под единицата, това е срамното, според мен, и това е което аз искам да премахна с по-нататъшните си действия, дори и ако трябва нещо да доплатя (до което просто не можах да стигна при тях, след като те, пак според един израза, "нито приемат, нито предават").

     ... и т.н.



Отзывы о произведении

Чтобы оставить отзыв и оценить произведение, необходимо зарегистрироваться.

Отзывов пока нет

  • Создадим под ключ вашу аудиокнигу за 2500 ₽
    Создадим под ключ вашу аудиокнигу за 2500 ₽
  • Сделаем вас известным автором за 1980 ₽
    Сделаем вас известным автором за 1980 ₽
  • Заведите свой блог и становитесь популярнее
    Заведите свой блог и становитесь популярнее
  • Получайте деньги напрямую из любой точки мира
    Получайте деньги напрямую из любой точки мира